2016 г. избягана в ултрамаратони от Никола Николов-Никси


Никола Николов-Никси е запален планинар и пътешественик, а от 2013 г. започва да бяга и трейл с афинитет към ултра дългите планински бягания. Никси е част от екипа на RunningZone от 2014 г.

Как участва в 10 ултрамаратона през 2016, кои състезания предпочете в България и чужбина и какви са неговите впечатления, научете от самия него:

 

“ Здравейте уважаеми бегачи!

Настоящата година за мен бе доста динамична откъм планински състезания по свръхдълги разстояния – или т.нар. планински ултрамаратони. Ще се опитам да направя кратък отчет на всички тях, с данни както за самото състезание – като кратка статистика и информация за трасетата, така и за моето скромно представяне в тези събития. Разбира се, все пак искам да уточня, че личните ми виждания и усещания малко или повече биха могли да се приемат за субективни.

Общо взето, участието ми в ултрамаратони за 2016 г. се заформи кръгло на цифрата 10 бр., като тук държа да отбележа, че съм приел стандартното определение за ултрамаратон – т.е. всяка дистанция, по-голяма от маратонската (или над 42,2 км.).  С други думи – включително и всичко около 50 км., какъвто е единичният случай със състезанието Адвенчър Скай Рън в Рила (48 км. и Д+ 2430 м.). От тези 10 участия в ултрамаратони 8 са завършените, а 2 от тях – избягани донякъде, т.е. незавършени докрай (по една или друга причина). От всичките 10 ултрамаратона през 2016 г. имах щастието да участвам и завърша три от т.нар. 100-милни (160+ км.) състезания – Истрия, Персенк и Паранести.

По хронологичен ред ще проследя всяко едно от тях както следва:

1.)   06-07.02.2016 г.; Corfu  Mountain Trail, Corfu island, Greece –  80 km.;  D+ 4000 m. ;

–  Финиширал  –

Кратка статистика за трасе 80 км.: Общо стартирали участници – 56 души; финиширали – 46 д.; Незавършили (Dnf) – 10 д.; Тайм-лимит – 18 ч.; Времето на първият – 09:48:52 ч.; Времето на последно завършилият – 17:34:49 ч.; Моето лично време – 14:31:27 ч.; Мястото ми в класирането – 21-во.

Кратка информация за трасето:  През 2016 г. дистанциите бяха четири: 8 км., 17 км., 40 км. и 80 км., като най-дългата от тях – 80 км., се състоеше от две обиколки по 40 км. Като цяло доста интересно и разчупено трасе, определено технично на някои места, с няколко доста каменисти участъци. В средната си част маршрута бе по-равнинен, което позвoляваше на по-скоростните бегачи да натиснат повече. Като голям минус тук бих отбелязал двете обиколки на трасето и така вместо да се направи само една трябваше първата да се повтаря отново. Но от друга страна първата обиколка се бягаше нощем (старт в 00.00 ч.), а втората се получаваше да се избяга през деня, така че повтаряйки, се откри възможност да огледаме терена и да се насладим на гледките и през светлата част от денонощието. Относно атмосферните условия, имахме късмета да случим на много добро време точно трите дни по време на състезанието, особено като се има предвид, че и преди, и след бягането времето се развали и доста си поваля. Много добре се бяха погрижили  домакините за всички участници след пресичането на финалната линия –  имаше масажисти, бюфет с разнообразие от храна, музика, а за ценителите на кехлибарената течност – и местна наливна бира на корем. ;)

Моето представяне: Тъй като състезанието бе в началото на годината, и поради липса на достатъчно тренировки преди това, не бих казал, че бях в добра форма, особено пък оптимална. Но все от някъде трябваше да се започне, така че тук бе положено началото. Чувствах се тежък, не достатъчно отпочинал, не успях да поспя и преди старта и това нямаше как да не повлияе и върху представянето ми. След първата обиколка дори си позволих да се отбия за кратко (кратко, кратко – почти един час  :) ) до квартирата, която бе точно покрай трасето – там малко почивка, измиване, смяна на дрехи и обувки, хапване … или с две думи просто се освежих. Живнах малко и вече по светло потеглих да правя и втората си обиколка и същевременно не пропуснах и възможността да се насладя на панорамите и красотите на острова. Като цяло бих казал, че за първо състезание и липсата на достатъчно тренировки, бързата умора и появилите се болежки, каквото можах – направих. Винаги може и по-добре … но пък винаги може и по-зле – така че с оглед на ситуацията такива бяха реалните ми моментни възможности.

За 2017 г. организаторите явно са си взели бележка, така че трасето е променено и дългата дистанция ще се състои само от една обиколка из острова. Датата също е променена, като събитието ще се състои не февруари, а следващия  месец – март, и то в края му: 26.03.2017 г.

Сайт:  http://www.en.corfumountaintrail.com/

 

2.)  15-17.04.2016 г.; 100 Miles of Istria Ultratrail,  Istria, Croatia – 171 km.; D+ 7120 м.;

– Финиширал  –

Кратка статистика за 171 км.: Общо стартирали участници – 249 д.; Финиширали – 196 д.; Незавършили (Dnf) – 53 д.; Тайм-лимит – 48 ч.; Времето на първият  – 19:49:43 ч.; Времето на последният завършил – 47:51:50 ч.; Моето време – 35:47:15 ч.; Място – 130-то (5-ма българи го делим, пресичайки финалната линия заедно).

Кратка информация за трасето: Този ултрамаратон предлага 4-ри дистанции: 42 км., 69 км., 110 км., и черешката на тортата – 100 мили (160 км.) …или по-точно в случая 171 км.  Бих казал, че дългият маршрут е изключително интересен, разнообразен, обзорен, с редуването на по-лесни и бегаеми участъци с по-трудни и технични такива. Преминава се през дузина много старинни и живописни градчета и селца, повечето разположени на панорамни хълмове. Трасето не е кръгово, както е при повечето други състезания, така че стартът е от едно място (гр. Лабин), а финалът – на друго (гр. Умаг). Организаторите осигуряват придвижването до старта, като настаняването и церемонията по награждаването е на финала – гр. Умаг.  По мое скромно мнение това е един много добре организиран ултрамаратон – и като маркировка, и като пунктове, доброволци, храна (афтър-партито също бе на много високо ниво ), добра инфраструктура. Времето (т.е. атмосферните условия) също бе с нас – хванахме много добро време – предимно слънчево и ясно, което веднага на следващия ден след награждаването започна да се разваля.

Моето представяне:  За това състезание се чувствах в добра форма и имах желание да направя добро бягане, но за жалост заложих на неподходящите обувки за първата половина от трасето, които ми създадоха доста проблеми – предимно набити пръсти и сини нокти. Макар че ги бях разтъпкал няколко пъти преди това – няколко къси планински бягания и номера бе подходящ – се оказа че крака ми не е стабилен, играе вътре и разбрах, че това не е моята обувка. Но ако наистина исках да се добера до финала, трябваше просто да стисна зъби,  да се примиря  със съдбата и да се опитам да завърша. На пункта за смяна на екипировка в средата на трасето смених обувките и заложих на изпитаните бойци, но щетата вече бе налице. Все пак получих известно облекчение и в определени моменти и участъци имах възможност да настъпвам повече. В крайна сметка последните 20-30 км. се случи така, че събрахме една групичка българи (5 души), които останахме до края заедно и дори финиширахме ръка за ръка. Въпреки проблемите с пръстите определено ми хареса състезанието, останах с много добри впечатления и със сигурност – живот и здраве само, имам намерение да го повторя.

За 2017 г. датата, определена за събитието, е 07-09.04.2017 г.

Сайт: http://www.istria100.com/

 

3.)  03-05.06.2016 г.; Ultra Trail Stara Planina (Kopren),  Serbia – 86 km.; D+ 4300 m.;

– Финиширал –

Кратка статистика за 86 км.:  Общо стартирали участници – 34 д.; Финиширали – 25 д.; Незавършили (Dnf) – 9 д.; Тайм-лимит – 22 ч.; Време на първият – 11:18:38 ч.; Време  на последния финиширал – 19:58:04 ч.; Моето време – 16:25:18 ч.; Място – 11-то.

Кратка информация за трасето: Сръбският ултрамаратон през 2016 г. включваше 2 дистанции:  86 км. и 122 км, както и къса – 19 км. Състезанието се провежда по южните склонове на Стара планина, като най-северната му точка минава по българо-сръбската граница,  в района на върховете Копрен, Трите чуки и Миджур. Старт-финала е сръбският ски-курорт Бабин Зуб, а самото 86 км. трасе е кръгово, и по-точно във формата на осмица. Интересен и добре замислен е маршрута, панорамен, като в голямата си част е над горския пояс, което предоставя много добра обзорност. Пунктовете са добре заредени, има разнообразие от храни и напитки, а доброволците са много отзивчиви и любезни. Специално откъм маркировка през 2016  година все още имаше какво да се желае – на някои места бе доста оскъдна, а на други слабо видима, което доведе до загубване  на немалка част от участниците. За това спомогна и лошото време, особено през нощта – много гъста мъгла, както и периодични валежи. Най-висока степен на „екстремност” имаше в граничния участък около Трите Чуки, където на няколко места пътеката бе „замаскирана” от гъсти хвойнови храсти, където падна буквално газене, и съответно скоростта на придвижване падна осезателно. И все пак този ултрамаратон се провежда отскоро и домакините от Сърбия, въпреки неголемите си финансови възможности, доста се стараят и правят всичко, което е по силите им, за да осигурят достатъчно положителни емоции. И макар че имат още трески за дялане, определено това толкова близко до нас събитие си заслужава да се посети и да се вземе участие в него.

Моето представяне: Като цяло се чувствах в добра кондиция през цялото време и в общи линии съм доволен от състезанието. Ако с още 2-3-ма участници поради гъстата мъгла не бяхме загубили поне около час горе по билото и хванали грешна маркировка, както и това че се задържах по-дълго от предвиденото в един от пунктовете заради гръмотевичната буря, класирането можеше да бъде и по-добро. Но в крайна сметка капризите на времето са част от играта, така че сме длъжни да се съобразим и с тях.

За 2017 г. дистанциите и трасетата са променени, а датата за провеждане е изместена малко по-рано – през май месец:  26-28.05.2017 г.

Сайт: http://ultrakleka.com/en/

 

4.)  24-26.06.2016 г.;  Lavaredo Ultra Trail, Dolomites, Italy – 120 km.; D+ 5850 m.

Финиширал –

Кратка статистика за 120 км.: Общо стартирали участници – 1500 д.; Финиширали – 975 (976) д.; Незавършили – 524 д.; Тайм лимит – 30 ч.; Време на първият – 12:15:04 ч.; Време на последният финиширал – 30:17:34 ч. (36:57:04); Моето време – 22:16:12 ч.; Място – 413-то.

Кратка информация за трасето: Този станал вече достатъчно популярен италиански ултрамаратон се провежда в Северна Италия, в известната област Доломити, със старт/финал в ски-курорта Кортина Д’Ампецо. Предлагат се три дистанции:  120 км. (Лаваредо Ултра Трейл), 48 км. (Кортина Трейл) и къса – 20 км. (Кортина Скайрейс). Определено мога да кажа, че дългото трасе е едно от най-красивите и запомнящи се, като на всичкото отгоре през изминалата 2016 г. се честваше и юбилей – 10 г. от първото състезание. Маршрутът е кръгов, обзорен, разчупен и е много популярен последните години, затова всяка следваща години желаещите да участват стават все повече. През последните две години (2015 и 2016 г.) и българското присъствие бе на ниво – средно между 25 и 30 души. Самото трасе като цяло предлага разнообразие както в настилката и техничните участъци, така и откъм панорами. Част от маршрута преминава и покрай един от символите на Доломитите, Италия и Европа –  скалния природен феномен Трите Чими на Лаваредо, които са голяма атракция за туристите и силно притегателно място за класните катерачи.

И през двете години, в които участвах, времето бе много променливо, и имаше от всичко – слънце, жега, студ, дъжд, силен вятър … въобще типичните метаморфози на планинския климат. През 2016 г. дните преди старта бяха слънчеви и приятни, но в часовете преди старта времето рязко се промени и в рамките на няколко часа се изсипа сериозен дъжд, който за радост на всички участници спря точно преди старта. През деня стана много горещо и задушно, а в късния следобед отново рязка промяна, застудяване и валежи, които продължиха и  през втората нощ. Откъм маркировка по мое мнение много добре маркирано трасе, като опасността от изгубване е сведена до минимум. Ангажирани са и голям брой доброволци и спасителни екипи, така че в това отношение организацията е на високо ниво. Въпреки това си трябва сериозно внимание, подготовка и отношение към състезанието, тъй като то е едно от малкото, които се провеждат почти изцяло в планински условия, климат и терен. С други думи – не се преминава през други населени места и селища, както е при повечето ултрамаратони, а подкрепителните пунктове са или хижи, или са импровизирани – под формата на големи шатри (палатки, тенти).

Моето представяне:  В общи линии се чувствах в рамките на нормалното, доколкото разбира се може да се чувства човек нормално при такива сериозни натоварвания. Имаше периоди, в които се усещах по-силен, а в други по-изморен, но като цяло идеята ми беше да не се изстискам максимално, за да мога да се съхраня (доколкото мога, разбира се) за следващото и най-голямо за мен предизвикателство през годината, което бе само две седмици по-късно, а именно:  трудното и технично трасе на Вербие в Швейцария.  В крайна сметка не успях да подобря значително времето си (подобрение с едва 20 мин.), което дадох предишната година на същото трасе, макар че за това „спомогна” и разразилата се гръмотевична буря в последните 20-на км., която ме принуди да се забавя около 1 час на последния пункт, при това съвсем близко до финала. Но отново атмосферните условия имат последната дума, така че приех философски нещата и бързо се примирих с минималното си подобрение на трасето. Добрата новина за мен накрая бе, че след финала се чувствах прилично свеж, нямах никакви сериозни болежки – което за мен си бе наистина много добра новина – така че в общи линии целта бе изпълнена.

За 2017 г. датата, определена за събитието е 22-24.06.2017 г

Сайт: http://www.ultratrail.it/en/

 

5.)  09-10.07.2016 г.;  Trail Verbier-St.Bernard,   Swizerland 111 ; Д+ 8400 m.;

– Нефиниширал –

Кратка статистика за 111 км.: Общо стартирали участници – 470 д.; Финиширали – 206 д.; Незавършили – 264 д.; Тайм лимит – 36 ч.; Време на първият – 17:31:42 ч.; Време на последният финиширал – 35:46:07 ч.;

Кратка информация за трасето: Определено едно от най-техничните и трудни, и същевременно много красиви и обзорни трасета, в които съм участвал. Показателен за трудността на трасето е факта, че обикновено го завършват около и дори под половината от стартиралите, какъвто бе случаят и през 2016 г. И тук маршрутът е кръгов, със старт/финал швейцарския ски-курорт Вербие, а най-отдалечената точка е граничният с Италия високопланински проход Сан Бернард. Част от трасето пресича и големи снежни преспи, които в зависимост от годината могат да бъдат и още по-сериозно изпитание и да забавят придвижването. Със сигурност маршрута е силно препоръчителен освен за тренирани бегачи, същите да бъдат и добри планинари. Пресичат се няколко долини, изкачват се няколко хребета и натоварването наистина е много сериозно. Откъм пунктове, доброволци и отзивчивост, всичко бе на ниво, макар че определени пунктове според мен не бяха добре заредени … или поне не толкова за участниците по-назад по трасето. След финала освен голямата шатра за храна, всеки имаше възможност да премине през една по-малка шатра, където на няколко легла масажисти предлагаха своите услуги – чрез разнообразни масажи и апаратчета с електромагнитни импулси за възстановяване на изморените състезатели.

Моето представяне –  Поради прекалено голямо изгубване още в началото на трасето, не успях да се вместя в контролното време на първият голям пункт с т.нар. кът-офф (или тайм-лимит). Това се случи, понеже хванах алтернативна маркировка, която се оказа че се ползва в резервни ситуации, когато се налага евакуиране от билото поради влошаване на времето. Но заради факта, че все още се чувствах свеж и силен, с част от организаторите се разбрахме да продължа участието си на моя отговорност и през деня изминах малко над половината от трасето, като на следващият голям контролен пункт официално прекратих състезанието. По този начин успях да използвам светлата част от денонощието и да огледам по-голямата част от маршрута, като от общо 111 км. преминах около 70-72 км., (включително и около 10-12 км. губене и лутане по алтернативната маркировка), а преодоляната денивелация бе около 5000 м. Д+.

За 2017 г. датата е определена, а именно:  07-09.07.2017 г.

Сайт:  http://www.trailvsb.com/en/Races/X-Alpine/General-presentation/

 

6.)  23-24.07.2016 г.; Чепеларски Търкала, гр. Чепеларе, Родопи, България – 80 км.; Д+ 3000 м.;

– Финиширал –

Кратка статистика за 80 км.: Общо стартирали участници – 32 д.; Финиширали – 5 д.; Незавършили 80 км. – 27 д.; Тайм лимит – 15 ч.; Време на първият – 09:12:39 ч.; Време на последният финиширал – 12:55:10 ч.;  Моето време – 11:15:37 ч.; Място – 3-то.

Кратка информация за трасето: Състезанието се провежда за трета поредна година в сърцето на Родопа планина, в известното си със ски-традиции градче Чепеларе. Определено мога да кажа, че това е едно много интересно и нестандартно трасе, състоящо се от 4 обиколки – т.нар. Търкала (на родопски). Конфигурацията на маршрута е под формата на 4-листна детелина, като всяко едно от тях започва и свършва в центъра на града.  Всеки може да избира колко търкала да избяга (било то 1, 2, 3 или всичките 4-ри.), като може да се откаже по всяко време и след всяко търкало, но класирането се провежда в зависимост от това кой колко търкала е успял да направи. През 2016 г. максималните 4-ри броя обиколки (търкала) бяха завършени от едва 5-ма участника, като останалите или не успяха и се отказаха, или предварително си бяха решили да направят по-малко на брой.  Теренът, макар и привидно не толкова сложен и техничен, препъна много от участниците, като за това спомогна и голямата жега през деня, която още от рано започна бавно и методично да изпива силиците. Самото трасе е много красиво, обзорно на доста места, с разнообразие от терени и наклони, и наистина си заслужава да се участва отново в това събитие. Като друг голям плюс е много добре поставената (на гъсто и на правилните места) и иновативна маркировка, различна по цвят за всяко търкало.  Успоредно с бягането на същото трасе се провежда и състезание по планинско колоездене, като колоездачите стартират половин час по-рано от бегачите.

Моето представяне: За втора поредна година участвам (от общо 3 проведени до тук) и с радост бих отишъл отново – както заради самата атмосфера, така и заради  прословутото родопско гостоприемство, към което съм пристрастен. И тук отново се потвърди сентенцията, че „сметки без кръчмар” не могат да се правят. Имах планове да си подобря времето от миналата  година, и макар че се чувствах в по-добра форма и нямах никакви сериозни проблеми с болежки и контузии, резултатът ми този път бе по-слаб. Тази година голямата жега през деня, която започна още рано сутринта, си каза думата. Другата причина бе и смяна  на едното търкало (обиколка), което макар и сходно като километри и денивелация, не позволи да има точно сравнение при резултатите от миналата година.  И въпреки че се класирах на 3-то място в общото класиране и 2-ри при мъжете, по-скоро го отдавам на шанс и късмет … макар че понякога и от тях има нужда.  :)

За 2017 г. датата все още не е определена (съотнесено към края на 2016 г.), но се очаква скоро и тя да се уточни.

Сайт: http://chepelarskitarkala.com/

 

7.)  19-21.08.2016 г.Persenk Ultra, Asenovgrad, Rhodopes, Bulgaria – 160 км.; Д+ 7 130 м.;

– Финиширал –

Кратка статистика за 160 км.: Общо стартирали участници – 57 д.; Финиширали – 38 д.; Незавършили – 19 д.; Тайм лимит – 44 ч.; Време на първият – 22:01:01 ч.; Време на последният финиширал – 43:49:21 ч.;  Моето време – 31:00:48 ч.; Място – 9-то.

Кратка информация за трасето – Отново Родопите, и отново един от любимите ултрамаратони, и това 3 седмици след родопските Чепеларски Търкала. Както бях споменал по-горе, имам сантименти и съм пристрастен към Родопите – та нали около 20 години от живота ми са преминали в живописно разположеното градче Смолян … така че не бих могъл да откажа. През 2016 г. Персенк Ултра се повеждаше за 4-ти пореден път, като тази година голяма част от трасетата бяха сменени, а същевременно и посоката бе обърната. Предлаганите ултра дистанции тук отново бяха три – 50, 110 и 160 км., а маршрутите на двете по-дълги от тях разшириха и кръговия си обхват, преминавайки през някои участъци от рида Добростан и  Радюва планина – самите те части от Преспанският дял на Родопите. В общи линии събитието е добре организирано, доброволците са много радушни, усмихнати и позитивни, а контролно-подкрепителните пунктове нямаха никакви забележки откъм зареждане с храна и течности. Определено мога да кажа че откъм продоволствия това е едно от най-добре организираните събития, в които съм участвал. Само по себе си трасето е доста разнообразно, разчупено и има дори някой технични участъци, които допълнително вдигат адреналина на състезателите. Като отрицателна страна през 2016 г. бих могъл да отбележа някои недобре маркирани участъци от трасетата, а някъде и подвеждаща сходна маркировка, което доведе до загубвания на голяма част от участниците, най-голямото от които бе още в началната фаза на състезанията. На още няколко места имаше по-кратки и епизодични загубвания от състезатели, а като основна причина за всичко това се лансираше факта, че освен зложелатели, голяма вина има дърводобива, който е с големи традиции в района, и част от маркираните дървета са били изсечени в дните преди събитието. Разбира се, че има логика в това, но явно трябва да се наблегне в по-голяма степен при сътрудничеството между организаторите и местната дърводобивна индустрия. Определено ако и тази част от организацията, свързана с по-добрата маркировка, се изчисти, то има голям шанс Персенк Ултра да стане събитие от европейско, а защо не и от световно ниво. Въпреки всички позитивни и негативни страни, аз силно се надявам това събитие да се задържи още дълги години на т.нар ултра-сцена заради атмосферата, позитивизма, взаимопомощта и създаването на трайни приятелства.

Моето представяне –  В това състезание може би в най-голяма степен се чувствах спокоен, мотивиран, отпочинал и в сравнително добра форма. Разбира се, за това немалка тежест имаше и по-големият промеждутък между тази и предишната ултра, което ми даде възможност да възстановя в по-голяма степен. Не мога да кажа че на 2 пъти за кратко не изпитах и аз по-голям срив, но хубавото е че после бързо се стабилизирах. И при мен на 2-3 пъти имаше леки губения, но за радост не успях да се загубя сериозно, което би могло само да ме радва. Още по-радващото нещо бяха и масажистите – Димитрина и Никола, които бяха дошли да помогнат на доброволни начала, и чиито масажи определено оказаха своето благотворно въздействие. Крайният резултат от 31 часа и 9-то място (и 2-ро при ветераните) като за мен бе приличен, макар че ако отделях по-малко време на пунктовете, можеше да бъде и по-добър … но пък нали все пак тези изкушаващи подкрепителни  пунктовете са за това – да бъдат заслужено уважени.  ;)

За 2017 г. датата за провеждане на състезанието, която вече е обявена, е: 18-20.08.2017 г.

Сайт:  http://persenk-ultra.com/index.html

 

8.)  09.2016 г.;  Adventure Sky Run, Rila Mountain, Bulgaria – 48 км.; D+  2430 m.

Финиширал –

Кратка статистика за 48 км.: Общо стартирали участници – 119 д.; Финиширали – 119 д.; Незавършили – 0 д.; Тайм лимит – 12 ч.; Време на първият – 05:23:49 ч.; Време на последният финиширал – 12:32:52 ч.;  Моето време – 07:47:29 ч.; Място – 37-мо.

Кратка информация за трасето –  С три думи: Отлично организирано състезание, от което могат да се учат почти всички останали! Трасето е линейно, със старт Боровец и финал в близост до Рилски манастир (местността Кирилова поляна) и е едно от класическите преминавания през най-високите части и била на Рила. Определено за запалените планинари, и в случая ценителите на Рила планина това е един от най-предизвикателните, популярни и посещавани маршрути в страната. Голяма част от него преминава над 2000 м. надморска височина, с което основателно е наречено Скай Рън. Самото трасе предлага от всичко – страхотни панорами, технични участъци, осеяни с морени и камъни от всякакъв калибър, но също и тревисти и равни била, които позволяват развиване на по-голяма скорост. Но в основата на всичко стоеше организацията – както се изразих по-горе: отлична …. е, или поне близка до отличната (за да не се възгордяват организаторите). :)  А най-впечатляващото бе, че събитието се организираше за първи път … но въпреки това „виновните” за това лица се бяха погрижили за всичко.  Маркировката бе повече от добра – поставена нагъсто, на правилните места и разклонения и видима отдалеч. Пунктовете бяха също много добре заредени и имаше за всеки по нещо, а доброволците и ПСС посрещаха и изпращаха с усмивки, шеги и закачки. Голяма изненада ни очакваше и на финала – рядко срещано по нашите ширини тържествено посрещане, изобилие от храна, подаръци и разбира се – дисководещ, с „волумето на макс“. Не липсваха и подаръци – като освен на призьорите имаше на всекиго по нещо от сърце, а част от финалистите получиха и други още по-примамливи подаръци чрез разиграната томбола. Атмосферата бе страхотна, а организаторите много добре се бяха погрижили и за извозването от Кирилова поляна обратно до началната точка – курорта Боровец. Единствената критика, или по-скоро отрицателен отзив, и според мен, и според голямата част от участниците, бе неприятната последна финална отсечка от няколко км. по чакълестия черен път от Тиха Рила до Кирилова поляна. И като завършек бих казал следното: тежко ви организатори – високо вдигнахте летвата, така че да му мислите за следващото издание. ;)

Моето представяне – Тук определено не се чувствах в кондиция, не успях да спя добре предишната нощ, не успях достатъчно добре да възстановя след Персенк Ултра поради краткия промеждутък между тях, а и до последно не бях сигурен дали ще участвам и взех това решение веднага след Персенк. Другата причина поради която не можеше да очаквам много добро класиране е, че тази дистанция е кратка, което е по-голям плюс за по-младите и бързи състезатели, докато аз по принцип се концентрирах върху същинските, дълги ултрамаратони. Въпреки това трасето е едно от любимите ми, минавано многократно като планинар през годините, и реших че е грехота да го пропусна. Така че се включих в последния момент, и къде на приливи, къде на отливи, и без да се изцеждам на макс, финиширах с време от 7 ч. и 47 мин. Много динамично бе и времето – т.е. атмосферните условия, особено преди и малко след вр. Мусала (ветровито, студено и мъгливо), но вече към Рибни езера облаците се поизчистиха, вятъра утихна и в крайна сметка всички останахме доволни от преживяното.

За 2017 г. датата за провеждане на състезанието все още не е обявена официално (това към кр. на 2016 г.), което най-вероятно ще стана на по-късен етап.

Сайт: http://adventureskyrun.com/

 

9.)  23-25.09.2016 г.; Pirin Ultra;  Pirin Mountain, Bulgaria 150 km.; D+ 9400 m.;

Нефиниширал –

Кратка статистика за 150 км.: Общо стартирали участници – 22 д.; Финиширали – 6 д.; Незавършили – 16 д.; Тайм лимит – 50 ч.; Време на първият – 38:12:28 ч.; Време на последният финиширал – 49:54:11 ч.;

Кратка информация за трасето – Това бе първият официално проведен ултрамаратон в красивата и сурова Пирин планина. Трасетата бяха две – късо (70 км.) и дълго (150 км.), като маршрутът на късото в много по-голямата си част се припокриваше с този на дългото трасе. В късото трасе от 70 км. и Д+ 3800 м. стартиралите участници отново бяха 22 на брой, а при завършилите съответно и успеваемостта бе по-голяма – 18 д. Определено може да се каже, че като ниво на трудност, техничност и денивелация това засега е може би най-трудното и предизвикателно състезание по планинско бягане в България. Като за първа година престрашилите се да участват не бяха много, но от друга страна и трасетата изискваха сериозни и подготвени участници, което заедно с късното обявяване на събитието и невъзможността за включване на други желаещи (поради или запълнен календар, или други причини), допълнително ограничи броя на записаните.  Разбира се, като за първо издание имаше както положителни, така и отрицателни страни – като например от една страна много добре заредени пунктове, отзивчиви доброволци, красиво и панорамно трасе, а от друга страна много разредената маркировка, за която организаторите предварително бяха предупредили, и която доведе до губене и лутане на част от участниците. И все пак важното е че първата крачка вече е направена, необходимите изводи също, така че второто издание със сигурност ще протече още по-добре.  Относно атмосферните условия, като цяло времето бе стабилно, слънчево през деня и ясно през нощта, но нощите бяха много студени, особено първата нощ, и като добавка имаше много обледени и коварни участъци, камъни и морени, така че си трябваше допълнителна концентрация и повишено внимание.

Моето представяне – В общи линии се чувствах добре, движех се с едно прилично темпо, а и теренът хем ми бе познат от многобройните ми планинарства в района, хем това си беше така да се каже „моя” терен. Относно отказването ми, то бих казал че за първи път се отказвам от състезание по мое собствено желание С оглед поява на болки и висок риск от сериозна травма реших да прекратя състезанието на около 90-я км. – при пункт с. Сенокос. Още повече, че само две седмици по-късно ми предстоеше поредното и последно сериозно предизвикателство – ултрамаратона Върджин Форест, или известен още като Паранести Ултра (160 км.) в Гърция, и прецених предвид ситуацията че не ми се рискува прекалено много … с което се надявам че в крайна сметка съм взел разумно решение.

За 2017 г. датата за провеждане на състезанието, която предварително бе заявена, най-вероятно ще е същата – 22-25.09.2017

Сайт: http://www.pirinultra.com/

 

10.)  14-16.10.2016 г.; Virgin Forest Ultra Trail; Paranesti, Greece – 162 km.; D+ 7200 m.;

Финиширал –

Кратка статистика за 162 км.: Общо стартирали участници – 80 д.; Финиширали – 62 д.; Незавършили – 18 д.; Тайм лимит – 40 ч.; Време на първият – 24:58:53 ч.; Време на последният финиширал – 39:34:35 ч.;  Моето време – 33:16:40 ч.; Място – 24-то.

Кратка информация за трасето – Старт/финалът е в малкото северно гръцко градче Паранести, в подножието на гръцките Родопи. Има няколко дистанции, като тази е най-дългата, с контролно време за преминаване от 40 часа. През 2016 г. домакините имаха допълнителен повод за празнуване, а именно своята 10-годишнина. За нас от България това събитие бих казал е доста удобно като логистика, тъй както е близко до границата ни и бързо се стига дотам, а на всичкото отгоре и домакините са благоразположени към нас, правят ни различни жестове, като дори ни разрешават да си плащаме таксите на място. Самото трасе е доста разнообразно и разчупено, и макар немалката денивелация, голяма част от него е бегаемо и участниците в добра форма биха могли да дават добри резултати. Диво е, красиво е, и ако човек има и късмет с времето, както бе тази година при нас, освен всичко може да се порадва и на красиви панорами. Домакините, макар и да не са с големи възможности, определено се стараят, като похвали заслужава както много добрата маркировка, така и безплатното настаняване в бунгала, което се предлага за участниците.

Моето представяне – Като цяло мога да кажа, че съм доволен от състезанието и общото физическо състояние след финала, макар че по време на самото състезание 2-3 пъти преминах през „9-те кръга на ада”.  На два пъти през двете светли части от денонощието имаше моменти за около 1-2 часа, в които ми идваше да легна и/или да се разрева. В голяма степен за това влияние отново оказаха както жегата (особено първият ден около язовира) и големия задух, така и недобрия сън (почти безсъние) в нощта преди сутрешния старт. Разбира се, не мога да не отчета и факта, че две седмици по-рано участвах и в много трудното и технично трасе на Пирин Ултра, като така периода за възстановяване бе сведен до минимум. От друга страна през нощта между двата дни бягане сякаш се възродих „като феникс от пепелта” и успях да наваксам изоставянето през първия ден. На финала домакините се бяха погрижили за топло хапване и особено приятна изненада бе и наличието на масажисти, което подейства много тонизиращо на ултра-изморените ми мускули.

През 2017 г. обявената дата за 11-тото издание е 13-15.10.2017 г.

Сайт:  http://www.paranestivft.com/index.aspx

 

Послепис:   Надявам се, без претенции за изчерпателност, да съм успял поне малко да ви пренеса и направя съпричастни към тези наистина тежки, а често и със сурови атмосферни условия, планински ултрамаратони.

И както често ултрамартонците се заричаме по време или веднага след поредното изпитанието  – „Никога повече !”, така малко след финала, или през следващите дни въпросът, който ни вълнува е:  „Кога е следващият ?!”. ;)

Бъдете здрави, позитивни, усмихнати, тренирайте разумно, за да изпитвате удоволствие от бягането, и се пазете от сериозни контузии, за да може спортното дълголетие да бъде още много години ваш верен спътник ! “  :)